Най-често срещани видове мишки в България
Характеристики
Мишките са дребни бозайници, принадлежащи към гризачите, с характерен остър нос, малки заоблени уши и дълга гола или почти безкосместа опашка. Най-добре изученият вид мишка е домашната мишка, която понякога е отглеждана и като домашен любимец. Полските мишки нападат домовете, когато се нуждаят от храна и подслон. Американските белоноги мишки и еленовите мишки също могат да бъдат да обитават къщи.
Животни, които се хранят с мишки включват котки, кучета, лисици, хищни птици и др. Въпреки това, поради тяхната забележителна приспособимост към почти всякакви условия, мишките са едни от най-успешните обитатели на земята. Мишките вредят на реколтите, причиняват структурни повреди по домовете и са преносители на болести посредством паразитите в системата им и техните изпражнения.
Мишките са активни основно през нощта, като компенсират слабото си зрение с остър слух, и разчитат особено на обонянието си, за да намерят храна и да избягват хищници. Наред с плъховете, мишките са едни от най-често използваните животни за провеждане на лабораторни тестове. Те са способни да издълбаят сложни дупки в земята. Тези дупки обикновено имат дълги входове и са снабдени с изходни тунели и пътища. Има доказателства от ново любопитно проучване, което сочи че архитектурният дизайн на една дупка е заложен в ДНК структурата на мишката.
Мишките могат да почнат да се възпроизвеждат на възраст от около 50 дни, както при мъжките, така и при женските. Сношават се обикновено през нощта. Средният гестационен период трае около 20 дена. Малките тежат между 0,5 и 1,5 гр. При раждане нямат козина, очите и ушите им са затворени. Майката отбива малките си на възраст около 3 седмици, когато те достигат тегло от около 10-12 гр.
Домашна мишка
Домашната мишка е един от най-многобройните представители на рода. Въпреки че е диво животно, домашната мишка живее главно до човешки жилища. Домашните мишки обикновено бягат, стоят или вървят на четири крака, но когато се хранят, бият или се ориентират, те се изправят на задните два крака, като използват опашката за допълнително равновесие.
Мишките умеят да скачат добре, да се катерят, да плуват. Излизат обикновено през нощта, тъй като ярката светлина ги дразни. Средната продължителност на съня на една домашна мишка е 12,5 часа.
Живеят на скрити места, в близост до източници на храна и изграждат гнезда от най-различни меки материали. Мишките са териториални животни и обикновено една мъжка живее с няколко женски и малките им. Доминантните мъжки уважават чуждата територия и навлизат там само ако е свободна. Ако две мъжки мишки бъдат затворени в клетка заедно, те често стават агресивни, освен ако не са отгледани заедно от раждането си.
Домашните мишки обикновено се хранят с растения, но като цяло са всеядни. Страхуват се от плъхове, които често убиват и ядат мишки. Въпреки това, има случаи на съжителство между плъхове и мишки в горски райони в Нова Зеландия, Северна Америка и др.
Като предимно нощни животни, домашните мишки имат много слабо зрение. По отношение на обонянието, те разчитат на феромони за социална комуникация. Мишките могат да усещат повърхности и въздушни движения с техните мустаци.
Малките се раждат слепи и без козина и уши. Ушите се развиват напълно до четвъртия ден от раждането, а козината започва да се появява на около шестия ден. Очите се отварят около 13 дена след раждането и малките се отбиват на 21-я ден. Женските достигат полова зрялост на около 6 седмици, а мъжките – на 8 седмици. Ако малките живеят при високи температури от раждането си, те ще имат по-малко козина. Къщните мишки живеят обикновено по-малко от една година в диви условия поради многото хищници и излагането на сурови условия. В защитена среда, те често достигат 2-3 години продължителност на живота.
Домашните мишки обикновено живеят в близост до хората, в или около къщи и полета. Счита се, че произхождат от Азия (най-вероятно Северна Индия). Достигат до Средиземноморския басейн около 8000 г. пр. Хр. и се разпространяват в останалата част на Европа около 1000 г. пр. Хр.
Домашните мишки обикновено се хранят с растения, но като цяло са всеядни. Страхуват се от плъхове, които често убиват и ядат мишки. Въпреки това, има случаи на съжителство между плъхове и мишки в горски райони в Нова Зеландия, Северна Америка и др.
Като предимно нощни животни, домашните мишки имат много слабо зрение. По отношение на обонянието, те разчитат на феромони за социална комуникация. Мишките могат да усещат повърхности и въздушни движения с техните мустаци.
Малките се раждат слепи и без козина и уши. Ушите се развиват напълно до четвъртия ден от раждането, а козината започва да се появява на около шестия ден. Очите се отварят около 13 дена след раждането и малките се отбиват на 21-я ден. Женските достигат полова зрялост на около 6 седмици, а мъжките – на 8 седмици. Ако малките живеят при високи температури от раждането си, те ще имат по-малко козина. Къщните мишки живеят обикновено по-малко от една година в диви условия поради многото хищници и излагането на сурови условия. В защитена среда, те често достигат 2-3 години продължителност на живота.
Домашните мишки обикновено живеят в близост до хората, в или около къщи и полета. Счита се, че произхождат от Азия (най-вероятно Северна Индия). Достигат до Средиземноморския басейн около 8000 г. пр. Хр. и се разпространяват в останалата част на Европа около 1000 г. пр. Хр.
Горска мишка
Горската мишка е дребен бозайник, принадлежащ към семейство Мишкови. Дължината на тялото й е 7 – 11 сантиметра, а на опашката 7 – 12 сантиметра. Обикновената горска миша има сиво-бял корем и кафеникаво сив гръб. Този вид мишки са разпространени в Европа и Северна Америка, като присъстват и в България. Харесват ливади, гори и обработваеми площи, а през зимния сезон се заселват в различни сгради и обекти.
Полска мишка
Полската мишка известна още като Apodemus agrarius, е дребен вид бозайник от сем. Мишкови. Разпространена е в Европа и Япония, като обитава открити и влажни места. Тежи между 15 и 50 грама и е с дължина на тялото от 70 до 140 милиметра. Дължина на опашката 61-96мм. Срещана е в България най-вече по ниските части на страната.
Оризищна мишка
Micromys Minutus или оризищната мишка, представлява дребен бозайник, представител на рода Малки мишки. Видът е разпространен в по-голямата част на Европа, като в България се среща основно по равнините. Оризищната мишка е възможно най-дребния гризач, който може да се срещне у нас. Дължината на тялото заедно с главата е между 65 и 79 милиметра, а опашката е с дължина от 48 до 78 милиметра. Дължината на тялото заедно с главата е между 65 и 79 милиметра, а опашката е с дължина от 48 до 78 милиметра.
Болести, пренасяни от мишки
Домашните мишки могат да пренасят болести, да погубват храна и опаковки на хранителни продукти. Някои от болестите, които къщната мишка пренася, могат да бъдат смъртоносни: лептоспироза, салмонелоза, миши тиф, туларемия, тении, бяс, и др. Известни са още над 50 вида други опасни заболявания пренасяни от дребните гризачи. Унищожаването на мишките със съвременни, професионални и високоефективни методи за борба с гризачи е от съществено значение за хигиената и здравето във всеки дом.
Знаци за присъствие на мишки в дома
Признаци за нападение от мишки във Вашия дом включват изпражнения от мишки, нагризана пластмаса и мебели, следи. Къщните мишки излъчват специфична мускусна миризма. Всички тези знаци помагат на собствениците на къщи и апартаменти да идентифицират присъствието на дребните гризачи. Гнездата на мишките обикновено се правят от накъсани парчета хартия и тъкани и други подобни материали. Често можете да ги намерите в кутии за обувки или други кутии за съхранение.
Въпреки че основно консумират зърна, овес и царевица, мишките се хранят и с всякаква друга храна, която им попадне. Когато храната е в изобилие, щетите от мишките могат да бъдат в големи мащаби. Дори малко на брой мишки са способни да причинят големи щети, така че е от особено значение да разпознаем знаците на присъствие на мишки бързо и да действаме възможно най-експедитивно за да ги премахнем.
Поддържането на добра хигиена, честите проверки за наличие на мишки, както и професионалните методи за борба с гризачи са необходима мярка за предотвратяване на тяхното бързо размножаване и неминуемите щети, които те причиняват.
Освен че се хранят с различни видове храна, мишките я заразяват с тяхната урина, изпражнения, слюнка и козина. Във фермите, те са способни да причинят щети по структури за съхранение на фураж и оборудване за транспортиране на фураж. Една мишка изяжда по около 3 гр. храна на ден, но заразява много по-голямо количество. Къщните мишки причиняват структурни щети по сградите, включително повреди по изолацията на стени и тавани, изгризване на кабели, щети по семейни ценности и др.
На територията на България са разпространени основно следните два вида плъхове: черният плъх и сивият плъх. В настоящата статия ще ви запознаем с живота на тези два вида гризачи: къде се срещат, каква е тяхната големина и тегло, какви зарази разнасят, с какво се хранят и въобще, всичко което би било полезно на потребителите. В случай, че имате проблеми с присъствие на черни или сиви плъхове във вашите имоти, то можете да разчитате на Превента ДДДД за тяхното трайно отстраняване. Не позволявайте на гризачите да разпространят болести във вашите домове, офиси, заведения и търговски обекти. Потърсете помощ от професионалния ни екип, който ще се постарае да се справи с вредителите.
